Cafe Joy
Лято
Носиш се между земята и небето
като лодкар във Венециански канал.
Връщам се в твоето лято …
Ще минат може би много лета,
пътя дъждовете ще напоят.
Докосвам светлината.
Улавям движението в мрака – след теб…
Хващам те за ръката – изгаря ме слънцевината.
Рано е за Утреня, късно е за Вечерня.
Отбивам се в снега.
Изчаквам пролетта.
Рисувам есенни листа от летни слънца.
Албена Александрова
Божествени сълзи
Дъждовни диаманти светят в дъжда.
Приплъзват се пред мен,
потича река в нощта.
В тази тъмнина – синя светлина,
луннa – отразена тъга,
фарове в скръбта,
лед в радостта,
стъклена тъга…
Албена Александрова