- РИМУВАМ ТЕ ЖИВОТ (Найден Найденов)
“Ухание на горска самодива,
ухание на пролетен синчец,
ухание на зряла житна нива,
ухание на топъл бял равнец,
ухание на нежна теменуга,
ухание на момина сълза…
Ухаеш ти, а аз съм се изгубил
сред мириса на хиляди цветя…”
- СПЕКТАКЪЛЪТ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ (Куийн )
Безлюдни светове – живеем за какво ли?
Напуснати места – аз подозирам , че знаем пак и пак.
Все някой знае какво ли търсим.
Още един герой, едно безмислено злодейство там зад завесата сред пантомимата.
Не спирайте!
Все някой иска още спектакълът да продължи, спектакълът да продължи.
Сърцето ми раздира се, гримът ми пада май.
Усмивката само ще е тук.
Каквото ще се случва – оставям го в ръцете на съдбата.
Все някой знае защо живеем.
Мисля, че разбирам – аз трябва да съм по-добър сега.
Зад ъгъла ще свия скоро, където пука се зората.
Но сред самата тъмнина се правя на свободен.
Спектакълът ще продължи.Сърцето ми раздира се гримът ми пада май.
Усмивката е тук обаче.
Душата ми е многоцветна, подобно пеперудени крила.
Измислиците вчерашни порастват, но не умират никога.
Аз мога да лятя, приятели.
Спектакълът ще продължи, спектакълът ще продължи.
Ухилен ще го срещна, аз не отстъпвам никога.
И пак в спектакъла ще бъда на върха.
И ще изригна.
Аз трябва да намеря твърдост и да продължа, да продължа спектакъла.
Спектакъла ще продължи.
Спектакълът ще продължи.
НАСТРОЕНИЕ (Петя Дубарова)
Препъна се във облака небето
и падна като купола на храм.
Извика нещо с писък самолетен.
А после аз видях, сърдит и ням,как нощен дъжд приведен подковава
на облака изрязания ръб.
И синя радост в мене разклонява
короната си, мощна като дъб,защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.