Cafe Joy

от Albena Alexandrova | сеп. 15, 2008 | Uncategorized | 0 коментари

Лято

Носиш се между земята и небето

като лодкар във Венециански канал.

Връщам се в твоето лято …

Ще минат може би много лета,

пътя дъждовете ще напоят.

Докосвам светлината.

Улавям движението в мрака – след теб…

Хващам те за ръката – изгаря ме слънцевината.

Рано е за Утреня, късно е за Вечерня.

Отбивам се в снега.

Изчаквам пролетта.

Рисувам есенни листа  от летни слънца.

Албена Александрова

 Божествени сълзи

Дъждовни диаманти светят в дъжда.

Приплъзват се пред мен,

потича река в нощта.

В тази тъмнина – синя светлина,

луннa – отразена тъга,

фарове в скръбта,

лед в радостта,

стъклена тъга…

Албена Александрова

Личности, които уважавам и на които благодаря!

от Albena Alexandrova | авг. 16, 2008 | Uncategorized | 0 коментари

Проф. Габровски брои куршумите

Неврохирурзите са кадем на „Пирогов“

Тайните на мозъка и битката за живота на пациентите събират докторите Стефан и Николай Габровски в Секцията по неврохирургия в „Пирогов“. В този случай обаче не синът отива при бащата, а обратното. През 2000 г. професорът е поканен в „Пирогов“ да развие плановата неврохирургия на спешния център. По това време наскоро дипломиралият се д-р Николай Габровски работи вече трета година в престижното медицинско заведение. За проф. Габровски се знае, че е експерт по аневризмите и мозъчните тумори и непрекъснато усъвършенства методите за отстраняването им. Че в момента работи над книга за българската неврохирургия и още – че със сигурност по-често от всеки друг лекар се е борил за живота на не един прострелян. Сред пресните случаи – операцията на бизнесмена Манол Велев. Затова не може да се примири, че докато със зъби и нокти се опитват да върнат някой катастрофирал или тежко болен към живота, друг от отсрещния ъгъл изстрелва смъртоносен куршум.
Затова и не са удовлетворени от стачката на екипа на „Пирогов“. „Не се получи дискусията за здравеопазването, от която имаше нужда обществото – и лекарите, и пациентите, и политиците. Това беше пропуснат шанс“, коментират баща и син.

Във фамилията има три поколения неврохирурзи. Дядото на Николай Ганчо Савов е един от създателите на военната неврохирургия. Другият дядо пък е артист по душа. Рецитира стихове от руски, български и френски поети. Знае наизуст почти целия Пенчо Славейков. Освен това рисува и е съиздател на Гео Милев в сп. „Пламък“. Бащата и синът имат свои рецепти за спасяване от тежкия делник. Проф. Габровски се изкушава от военноисторически четива и е луд по двете си внучета. Николай пък е запален по фотография. Развива и сайт в интернет – здравен портал – www.puls.bg, където лекари и читатели си обменят информация, а различните заболявания са разгледани подробно и на достъпен език.
Бъдещият професор още като ученик е впечатлен от блестящата работа на лекарите, които спасяват живота на вуйчо му във Военната болница след мозъчен кръвоизлив. Николай пък е категоричен, че няма да става лекар
„Нима искаш син ти да има твоя живот – да не знае какво е събота и неделя, ден и нощ и в крайна сметка да си брои стотинките?“, мотивирал се младежът. „Беше доста палаво дете, носеше шарени оценки и аз много се тревожех за него – спомня си бащата. – Твърдеше, че не е зубрач и има своя система за учене. Класната му ме успокояваше с думите, че е като младо вино, което по-добре да прекипи сега, отколкото по-късно или никога, както се случва с някои хора. Така и стана. Бях приятно изненадан, когато в 10 клас внезапно промени намерението си да става барман и реши да следва медицина. Не знам коя беше причината, но той е от тези хора, които щом кажат нещо, го правят добре. Може да съм му повлиял индиректно с оценката си, че в нашата професия огромното удовлетворение идва от това, че си спасил човешки живот, а не от парите.“
Така Габровски-младши се насочва към неврохирургията. Баща и син са изкушени от тайните на мозъка. Който въпреки съвършената техника, която показва и най-дребния детайл от човешката материя, си остава енигма. И двамата са единодушни, че за компютъра в черепната кутия знаем всъщност доста малко. Например, че работи едва с 20-30% от капацитета си, че има структури, чрез които може да се влияе на определени заболявания. Мозъкът може да се сравни с приемник, който улавя определени вълни, сигнали и импулси, но как точно става това и кой стои зад приемника, е неизвестно.
Какво са научили един от друг? „Признавам, че синът ми е по-организиран от мене
Той синтезира нещата много по-добре, а голяма част от идеите за нововъведения в работата идват и от него. „И двамата сме Стрелци с 1 ден разлика, но сме много различни. Радвам се, че успя да защити докторска дисертация, че има много публикации в чужди списания – обяснява проф. Габровски. – Не се намесвам в неговия начин на работа, нито влияя на стила му.“ „Със сигурност в професионално отношение повечето от нещата съм ги видял и научил от баща си, но най-важният урок за мен е свободата. Той ме научи да вземам решения сам, да поемам отговорност, да правя своя избор. Тази свобода е в основата на всичко позитивно, на всяко развитие – обяснява Габровски-младши. – Второто е търпението и постоянството, което съм попил от него като личен опит.“ Защото, категорични са и двамата, в неврохирургията не всичко е низ от успехи. Има тежки и неспасяеми случаи. А с това не може да се свикне. Никой от нас не живее с илюзията за някакво всемогъщество, уверяват хирурзите. Усилията ни имат
граница, зад която не можем да управляваме процеса
И все пак се стремим да дадем максимума от себе си. В нашата професия е важно не само да си свършим работата добре, а да я свършим перфектно. Голямо е удовлетворението не само когато пациентът и неговите близки са благодарни след успешен резултат, а и когато въпреки негативното развитие близките кажат: „Сигурни сме, че сте направили всичко възможно.“ Това те зарежда с изключителна сила“, прави равносметка професорът.
Синът допълва, че никога няма да забрави първия подарък от пациент. „Получих го от едно 18-годишно момче, което се парализира след скок в басейн. Когато го изписвахме след неколкомесечно тежко лечение, той ми подари един малък свещник от ковано желязо. И до ден днешен за мен той е символ за търсенето и светлината, за надеждата, за топлината, която дава увереност и сила да вървиш напред.
Ваня Овчарова

(още…)